Терапията като приложение №1 на LLM през 2025 г. Какво показват данните на Harvard Business Review.
През април 2025 г. Harvard Business Review публикува второто издание на доклада си за това как хората реално използват големите езикови модели (LLM). Първото място в списъка на стоте най-чести приложения не е писането на код, не е създаването на маркетингово съдържание, дори не е ученето. Първото място заемат терапията и компанията (companionship). Три от петте най-чести приложения — терапия, организиране на собствения живот и търсене на смисъл — са със самоактуализиращ се и емоционален характер. Това е ясна промяна спрямо 2024 г., когато топ петте бяха доминирани от технически и творчески приложения.
Какво реално показват данните
Авторът на доклада, Marc Zao-Sanders, е съосновател на filtered.com, компания, изграждаща решения, базирани на AI — конфликт на интереси, който си струва да се има предвид при четенето. Методологията на доклада се опира на качествен анализ на публикации в Reddit и Quora и на цитати от потребители, с експертна оценка на възприеманата полезност и мащаба на въздействие. Това е важно ограничение: изследването не показва колко хора в популацията реално използват LLM по терапевтичен начин или с какви резултати за здравето. Това, което показва, е ясен модел: потребителите говорят за тези инструменти на език, запазен досега за помагащите взаимоотношения.
Топ десетката изглежда така: терапия и компания, организиране на собствения живот, търсене на смисъл, подкрепа за учене, генериране на код, генериране на идеи, забавление и глупости, поправяне на код, творчество, по-здравословен живот. В рамките на първата категория авторът разграничава две явления — терапия, разбирана като структурирана подкрепа при справяне с психологически трудности, и компания, разбирана като продължаваща социална и емоционална връзка. Те са групирани заедно, защото и двете отговарят на основна човешка потребност.
Три слоя рефлексия за професията
Регулаторният слой. Публично достъпните езикови модели не са медицински изделия по смисъла на европейския MDR (Medical Device Regulation). Те не подлежат на валидиране на клиничната ефективност, не носят задължение за докладване на нежелани събития, а доставчиците им не носят клинична отговорност за разговорите с потребителите. И все пак потребителите често ги третират като квази-терапевт — описват симптоми, споделят травма, искат интерпретации на сънища или конфликти. Отваря се пропаст между реалното използване на инструментите и действащите регулаторни рамки.
Етичният слой. Взаимоотношението с LLM не включва информирано съгласие за участие в терапевтичен процес по смисъла на професионалните стандарти. Няма приемственост на връзката, няма супервизия, няма професионална граница. Няма и никаква сигурност относно конфиденциалността — самият автор на доклада отбелязва, че тези инструменти не могат да заменят професионалната грижа или да гарантират поверителността на данните. Цитираните в доклада потребителски изказвания включват материал, свързан с травма, неврологично увреждане и семеен срам — точно такъв материал, който в консултативния кабинет би изисквал внимателна концептуализация и супервизорски надзор.
Клиничният и дидактичният слой. CBT психотерапевтите ще разпознаят тук модел, който си струва да бъде назован. Консултирането с LLM може да насърчи когнитивно делегиране (cognitive offloading) — външно прехвърляне на интелектуалната и емоционалната работа, чието развитие е самата цел на много терапевтични интервенции. При пациенти с емоционална дисрегулация това затвърждава модел на търсене на незабавно облекчение. За терапевтите в ранен етап на обучение рискът е аналогичен: ефект на закотвяне върху хипотезите, генерирани от модела, преди самостоятелното клинично мислене да е имало шанс да се оформи.
От друга страна, данните на HBR показват мащаба на незадоволена потребност. Бариерите пред достъпа до професионална психотерапия — финансови, географски, свързани с компетентност, културни — са реални. Ако стотици милиони хора по света търсят психологическа подкрепа в инструмент, който няма клинична валидация, изводът за професията не би трябвало да е осъждане на явлението, а въпросът как да се увеличи достъпът до пълноценна помощ.
Мястото на Therapy Support в този пейзаж
Therapy Support не е инструмент, описан в доклада на HBR. Той не е терапевтичен чатбот за пациента. Той не заменя разговора с психотерапевт. Той е AI платформа за терапевта — асистент, който организира документацията на сесията, извлича фрагментите, релевантни за концептуализацията на случая, предлага структура за клиничната бележка и се грижи за календара и таксуването.
Границата е ясно очертана на продуктово и комуникационно ниво: AI предлага материала, терапевтът решава клинично. Бележка, генерирана от модела, е отправна точка за редакция и проверка, не готова интерпретация. Когнитивна диаграма, модел на порочния кръг или ABC анализ се произвеждат като работен материал за по-нататъшна концептуализация, не като диагноза.
В контекста на данните на HBR тази рамка придобива допълнително значение. Ако мащабът на нуждите на пациентите е толкова голям, че те търсят подкрепа в инструменти без клиничен надзор, тогава от страна на професионалистите времето на терапевта расте по стойност. Време, което днес — според нашето валидационно изследване от 14 интервюта с психотерапевти — поглъща от десет до петнайсет часа административна и документационна работа месечно. Време, което би могло да бъде пренасочено към работата с пациенти.
Заключение
Докладът на Harvard Business Review не е аргумент за замяна на психотерапията с изкуствен интелект. Той е диагноза на социално явление: хората търсят помощ там, където могат да я намерят, с темпо и във форма, съответстващи на ежедневието им. Изводът за професията би трябвало да е разговор за две паралелни задачи — увеличаване на достъпа до професионална терапия и ясно очертаване на границата между това, което технологията може да подкрепя, и това, което остава в компетенцията на терапевта.
За нас, като екип, изграждащ инструменти за CBT терапевти, това е потвърждение на посоката. Данните на HBR придават достоверност на хипотезата, че незадоволената потребност от психологическа подкрепа е самият мащаб на явлението, а не негов маргинален дял. И че е още по-важно да се работи в посока да се даде на терапевта — човекът, който отговаря на тази потребност по безопасен и съдържателен начин — повече време, по-добра структура на работа и по-малко административно натоварване.
Този текст анализира публикувани пазарни данни и не представлява продуктова препоръка. Therapy Support не е медицинско изделие по смисъла на MDR и не взема клинични решения. AI в платформата подкрепя документацията и организацията на материала — всички клинични решения остават за терапевта.
Източник: Marc Zao-Sanders, How People Are Really Using Gen AI in 2025, Harvard Business Review, 9 април 2025 г., hbr.org/2025/04/how-people-are-really-using-gen-ai-in-2025.